субтитри

Този сняг,
този есенен сняг...
(Зад прозореца тихо вали.)
И навлиза у мен безпардонно
самота. Мълчаливо затрупва.
И навява до зид…навалява
там…последната пряка
в душата.

Този сняг…
              този есенен сняг.
(Днес изпълни до горе земята…)
Този сняг
             как гори...как гори…
В шепа стиснал ме сякаш
                из мрака.
(Самотата причака у теб…
забавлява се с тебе,
глупако...)
------------
Някой днес
          си замина . Без ден.               
В своята гара, живот,
влак… и прочие.
С тази Някоя вчера бях
                бог.
И валеше любов (  многоточие).
А душата ми в Нея живя.
Тъй - открадната, омагьосана...
После… сняг между нас наваля.
(Беше  краят печален на огъня...)



Помня
...стълбите - жадни ръце.
          С мъртви улици.
                Гарата…
                Нощния…
С тази тръпка от друго завръщане.
(И ключът като злобен рефрен.)
Сякаш в Нея от утре
ще търся 
за душата си
летния ден…

( А снегът май е на свършване.
Или…всичко затрупа у мен…)