то, что сердце рвет на части

Что временем дается, все приму:
и новые эксперименты власти,
Отечество в угаре и дыму,
и то, что сердце рвет на части.

Воскресение. О, воскресение…
Сквозь дожди прорываясь осенние,
ты на грудь мне приляжешь, бессонница.
Не впервой тебе не церемониться.

Не принимаю только твой уход,
расстроенная лицемерьем лира,
и страхом оболваненный народ,
таланты раздаривший на полмира.

Не впервой тебе не церемониться.
ты на грудь мне приляжешь, бессонница,
сквозь дожди прорываясь осенние.
Воскресение. О, воскресение!

25.09.2010


онова, което сърцето къса на части...


С времето, което се дава, всичко ще приема:
и новите експерименти на властта,
Отечеството във пепелища и дим,
и онова, що сърцето ми къса на части.

Възкресение. О, възкресение...
през дъжда провирайки се есенен,
ти, на гърдите ми прилягваш, безсъница.
Не е за пръв път, с теб да не се церемоня.

Не приемам само твоето тръгване,
разстроената с лицемерие лира,
и със страх народ манипулиран,
талантите си родаряващ по света.

Не е за пръв път, с теб да не се церемоня.
ти, на гърдите ми прилягваш, безсъница,
през дъжда провирайки се есенен.
Възкресение. О, възкресение!

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой 


Рецензии
Правильно, Леночка,- надо всё принимать с благодарностью. Прекрасное стихотворение...

Элла Гоник   28.09.2010 13:32     Заявить о нарушении
Принимаю, но еще не со всем смирилась окончательно.

Плотникова Лена   28.09.2010 15:02   Заявить о нарушении
На это произведение написано 10 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.