Вън усуква дъждът
чужди сенки и стъпки.
И по навик комай
твойта рокля си спомних.
Онемелите устни,
в мен разсънили вяра.
Вън живее дъждът…
в други мнинали …някакви…
С дневните имена
на полезни познати…
вън рисува дъждът
твоето име. И сякаш
аз по навик съм с теб,
оцелял след нощта си.
А с отвесните струи
ме препъва водата -
в тази дневна рисунка
с голи клони и вятър…
аз по навик съм с теб,
моя тъй непозната.
В мен усуква дъждът
сенки,
спомени,
вятър…
есенна пантомима
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110092505111
Свидетельство о публикации №110092505111
Рецензии