К серебряному берегу...
http://www.stihi.ru/2010/09/15/6.
К серебряному берегу
Я по реке плыву,
И мысли свои белые
Я с чёрными несу...
И чья- то тень затеряна,
Оставшись на песке,
И болью неизмеренной
Распластана в тоске...
Воды журчанье чистое,
Что для души моей,
Ваяет, будто истину,
Одежду из камней...
Перевод Марии Магдалены.
Към сребърната тишина
по реката плувам,
кротко мислите си бели
и черни понесла..
Нечия сянка в пясъка
тъжно изгубена,
и болка неизмерима
в мъката разстлана...
Ромонът чист на водата,
който за душата,
извайва, сякаш истинска
дреха от камък...
Спасибо, Машенька!!!
Свидетельство о публикации №110092104748
С теплом!
Жанна Николенко 23.11.2016 17:01 Заявить о нарушении
Наталья Исаева Горецкая 29.11.2016 20:51 Заявить о нарушении