Тъй дълго боледуваха звездите…
а пътят в мене сит.
И неподвижен.
Бряг без лице…
Земя на никой.
Потънали следи
са моите мисли.
Тъй дълго празно бе небето.
След доброволното напускане на Рая
летелите с Икар
добри поети
обезлюдяваха за теб
безкрая…
А там, от другата ми половина,
където тръпне нощем виното,
един щурец подрежда дните.
И тайно в тебе
ме разплита…
хронология
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110091405603
Свидетельство о публикации №110091405603
Рецензии
дочувам щуреца, приятелю..
там от другата, по-добрата половина...
сърдечно те прегръщам, за прекрасната ти поезия.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2010 17:59 • Заявить о нарушении
там от другата, по-добрата половина...
сърдечно те прегръщам, за прекрасната ти поезия.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2010 17:59 • Заявить о нарушении