Марии Магдалене Костадиновой. Вольные переводы

Болка...

Посята навред
е само ненавист,
дори и там...
край вратите
на храма
измамно щедро
зрее плодът
на дива страст
и омраза...

По вълчи пътеки
душите вървят
забравили
що е милост
и грях,
жадни за мъст,
с тропот див
тъпчат тревите
всявайки страх.

А някъде там...
във сумрака
на тъжни
нощи и дни,
плаха
и съвсем сама
скрита
в болката си тиха
все още
оцелява сърна...

===================


«Боль...»

неслышно
подкралась ночь
пытаясь
отогнать прочь
злобу
от стен Храма
Лань одинокая
в печали своей
молит небеса
о милосердии
душ человеческих...

болью отозвалась
в сердце Марии
эта картина
и родились
ответные строки
у многих!

* * * * * * * *

Шуми тишината...

Шуми тишината,
шуми...
като мило
и свидно
дихание,
тих ромон на мисли
скрити
в нежно ухание...
шуми тишината,
шуми...
някак си
песенно тъжна,
от сърцето
камбана в душата
тихо, тихо
прозвънва...
шуми тишината,
шуми...
в плахи стъпки
на кошута,
като зов
във нечии очи
от някъде
нежно долитащ...
шуми тишината,
шуми
в дъжд топъл
отмиващ тъгата,
в тихо
любовно очакване
ах, как шуми
тишината...

=================

«Шелестит тишина...» 

у тишины
особенный звук
у тишины
особое дыхание
я в уголке своём притаюсь
чтоб услышать её придыхание
вот косуля прошла под окном
она зарю со мной встречала
вот солнце ушло за окоём
и тишина дождём просыпается...

* * *

Тя идва....

Тя идва
нежна и бяла
цъфнала вишна
след зима боляла
на вятър с душата
сълза на върба
през тебе потича
кротка река…
знаеш ли,
колко ранима
пух от топола
над тебе преминал
бял ден ще ти бъде
и грях...
в нощно тайнство
за тебе
без свян…
за ръка ще те води,
ти ще си сляп
твоята болка
ще носи,
обич и хляб
събуди се,
сълза те помилва
над тебе небе
белите птици
топли ръце,
докосва те полъх
дъх на жена
за тебе...за теб
е дошла...

=====================

«Она приходит...» 

Она приходит
всегда неожиданно.
И в этом её прелесть!
Когда кажется, что уже
нет сил и мОчи и, вдруг,
появляется второе дыхание,
и оно уже наполняет своей силой
всю грудь и тебе становится светло
и легко, ты будто превращаешься в нечто
такое, которое источает свет, добро и нежность...

Это и есть ЛЮБОВЬ!

* * * * * * * * * *


Усещане за жена...

Докосване
и нечие присъствие...
в ухание на люляк,
нежност върху устните...

прошепване
тихо с ресници...
усещане за обичане
с вкус на зрели вишни...

признание
чисто и истинско
в дъх на жена...
ефирна и незрима
дошла във съня...

събуди се...
виж...на теб се усмихва...
и е толкова хубава
в твоите
длани утихнала...

==================


«Ощущение женщины...» 

чувств моих прикосновение
длится лишь мгновение
снов моих признание
как вечное очарование
эфира бесконечного...

взмахом ресниц
глаз цвета вишни
ощутила аромат
сирени...

нежность женщины
вечная весна
само чудо природы



* * * * * * * * * * * *

 

   Иллюстрация:  картина художника Леонида Афремова