из дневника на един сляп

Пламен Парнарев
                “Денят върви неспирно като всеки ден-
                тече, за да изпълни своя залез.”
                Георги Спасов

Утро.
Ръцете ти.
Устните.
Чаша горчиво кафе.
Вятър довява.
Отнякъде.
Мирис. На зима.
И ден…



Улица.
Храчат бордюрите
рядката делнична кал.
Спи раздавачът на щастие.
В моя вечерен площад.
Тича раздялата.
Проси…
думи
със цвят на метал.
Черното днес ме настигна.
В тази сама белота…


Долу,
из твоите  желания,
заливът още е   син.
Капят крилете, летели
в други щастливи мечти.



Утро.
И прах по ръцете.
(Зима…след някакъв стих…)
В скъсана вена
живее
сърцето.
С чуждите стъпки кърви.

.....

Изтекоха дни.
И…не бързат в порои.
(Научих се как да умирам.)
Отминал бе пътят.
Остана  завоя…
след който изгубих
очите ти…


© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110090105891
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Пламен Парнарев
Рецензии
Написать рецензию
Другие произведения автора Пламен Парнарев