Не виждах теб.
Ни птицата в сърцето ти.
И есенните капки по стената…
А дните ми
протягаха телата си.
И тичаха с живота в мен.
Нататък…
Докосвах с тебе
сънените улици…
В света на твоята усмивка
живееха мечти
с дъха на люляци…
и вечерният шепот на тревите.
Старееше реката в нас.
(Усещах бръчките…)
А ти по нея приближи
надежда.
Как пареха очите ми,
откъснати
от вятъра
на някакво безбрежие…
Но после идваше дъждът…
От покривите и листата
звучеше в младата му плът
нощта.
С най-нежната соната...
разглеждам стара лента
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110090105878
Свидетельство о публикации №110090105878
Рецензии
поетично вълшебство...
радвам се на стиховете ти, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2010 18:07 • Заявить о нарушении
радвам се на стиховете ти, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 14.09.2010 18:07 • Заявить о нарушении