Музата ми луда
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото,
цигарите все й брои,
в Южния парк на разходка я води,
а вечер я обладава със земни ръце.
Вместо надежди – плодове от пазара,
вместо звезди – топло легло.
А пък на нея й се иска да лети в небесата
и да пали пожари, да пръска искри.
Но когато със стих го погали,
в който вятър бушува и буря ехти –
през девет земи като орел прелетява
и дори в десетата не може да спре.
Чак тогава Музата ми поляга
върху топлото тяло на прозаик.
ЭНЕРГИЯ ЛЮБВИ
Вольный перевод
с болгарского стиха
Веселы Иосифовой
Едва притихла ветреная Муза,
Прозаик укротить её решился,
соорудил ей терем для иллюзий,
с ней от мечты и радости укрылся.
Он ей служил: и кофе, и закуску,
и сигареты приносил к постели,
и в Южном парке составлял прогулку,
и ближе к ночи – ластился келейно…
Взамен надежды – фрукты и букеты,
а вместо звёзд – тепло постели чистой…
Как ей хотелось взвиться над планетой,
лихих костров разбрасывая искры!
Она его стихами приласкала,
нашла слова у штормового ветра,
который гонит волны в девять баллов,
десятый оставляя напоследок…
И вот тогда Поэзия и Проза,
соединяясь – радость разделяют…
Вольный перевод: Владислав Евсеев
http://www.stihi.ru/2010/08/30/1875
Свидетельство о публикации №110082900702
С уважением.
Влад.
Владислав Евсеев 30.08.2010 09:30 Заявить о нарушении
Всего хорошего!
Весела
Весела Йосифова 30.08.2010 11:28 Заявить о нарушении