От хората си тръгна неразбран,
затворен в пещерата на мечтите,
навътре в себе си дълбоко взрян,
от болката останали следите.
Бразди дълбоки, непонятна злъч,
душата ти раздрана на парчета,
смирено гледаш, вече няма път,
дори не е останала пътека.
Опита се да промениш света,
надежда да посееш, сред злините,
с добро не бе приет, по тез места,
лъжемесии ти избодоха очите.
От хората си тръгна неразбран,
човешкото запазил, мисли скрити,
присъда страшна “да си вечно сам”,
днес търсят те, но няма ги следите.
Месия
© Copyright: Петко Илиев, 2010
Свидетельство о публикации №110082308319
Свидетельство о публикации №110082308319
Рецензии