Понякога е кладенец…душата…
с потъналите стъпки на деня. Или
в замръзнали сред тялото ми думи…
отминали лица, тела…
И сън е…Понякога
от сключените ъгли
наднича пролетният вятър.
И падат нощните безлуния
в бразди
от дневната ми вяра…
Понякога е грапав камък,
наклонил делнично греблата.
И мляното разсипва…
тъпче, рони…И в прах
осъмва есенният вятър…
Понякога е храм…И някак тихо
отмива от стените си
по тъмно
страстта, покоят…капчиците време…
Такава … безразлично – сива…
облича в нощните ми стъпки
останалия път…на сън…
До тебе.
Понякога е нежен зов душата…
приказка за заспиване
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110082203145
Свидетельство о публикации №110082203145
Рецензии
твоята душа е храм на поезията, приятелю...
сърдечно, те поздравявам...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 22.08.2010 17:11 • Заявить о нарушении
сърдечно, те поздравявам...с обич.
Мария Магдалена Костадинова 22.08.2010 17:11 • Заявить о нарушении