преди тръгване

                на пазарджишкия поет
                Атанас Иванов

СЕГА ДА ВЛЕЗЕМ С ТЕБЕ
В МАЛКА КРЪЧМА.
ДА СЕДНЕМ ТИХО.
В НЯКОЙ ПРАШЕН ЪГЪЛ.
ПРЕД ЧАША ВИНО,
СРЕД ДИМА И ГЛЪЧКАТА,
ДА ПОМЪЛЧИМЕ.
ПРЕДИ ТРЪГВАНЕ…

И ТЪЙ- ДО КЪСНА НОЩ –
 БЕЗ ЖЕСТОВЕ, БЕЗ ДУМИ.
ЗА НАШИТЕ  СЪНИЩА
ДА СИ ХОРТУВАМЕ.
ДОДЕТО ПОТЕКАТ
             ЛОЗНИЦИТЕ
                В ПАМИДОВО
КЪМ СУХИТЕ ПЪТЕКИ .
НА РАЗСЪМВАНЕ...


КОГА СИ ТРЪГНЕМ-
НЕКА СМЕ ПИЯНИ!
НО НЕ ОТ ВИНО,
А ОТ ЛУДОСТ НЯКАКВА.
НАД НАС
НЕВИДИМ ОБЛАК
ОТ ПОЕЗИЯ
ДА ПЛУВА В ЕСЕННА ПОЗЛАТА.
ДА БЪДАТ МОКРИ
ТЪМНИТЕ ПОЛЕТА.
И ПТИЧИ ЗВЪН
 ОТ ТАМ
 ДА НИ СЕ СЧУВА.
ДА КРАЧИМ ДЪЛГО
ПОД НЕБЕТО СИ .
И ВСЕКИ
СВОЯ ПЪТ
ДА ПРОПЪТУВА…


Рецензии