ЛОЖЕ
тръни постлани наместо постеля за двама,
бягах от теб, но душата ми все те прегръща,
тайно от мен, от минутата дето те няма.
Луди години, спрели и чакат накрая,
заедно с многото тъжни, горчиви минути,
всяка от тях ми напомня, че още не зная,
думите скитащи в нищото, глухо нечути.
Старите корени струпани близо край пътя,
нещо ме викат по име, отде ли ме знаят.
И те ми разказват за тебе и тайната скъпа,
как си се врекла пред тях, че ще чакаш безкрая.
Боса пътека към тебе обратно ме връща,
тръните станали рози, надежда за двама,
тихо бера от цвета им, в копнеж те прегръщам,
ложе ще бъдат, в което при теб да остана.
Свидетельство о публикации №110082102321
узнать Ваше мнение по поводу моего перевода.
Принцип моей работы - бережное отношение
к авторскому тексту, максимально
приближенный перевод к оригиналу.
Радости творчества Вам! :-))
Ольга
Ольга Шаховская 08.02.2013 15:13 Заявить о нарушении