Стоят закотвени.
На рейд във вените.
Флотилии от кораби.
И дни .
Готови да потеглят някъде.
Из времето.
Към неизследвани земи.
Край бордовете - снобски глъч.
А тихо е.
Във тялото.
Като пристанище - преди отплаване.
И бавно се стопява в мен
шумът на котвите,
заключили
с металните си пръстени
безкрая…
------
Надвечер
ще допълзя.
До себе си.
Пълен кръг
на този свят
направил.
Ще се свия
кротко. В залеза.
(Или в нечия
представа…)
Отдалече ще ечат
(с брамините)
песни.
За свещенни крави.
Надвечер ще допълзя.
До себе си.
Всичко в този свят забравил…
Инд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110081805590
Свидетельство о публикации №110081805590
Рецензии