Вдвоём

Бескрайняя степь
обернулась
позёмкой.
За снежною
бурей  –
не видно шатра.
Присел у огня,
прикорнул
на минутку.
Проснулся –
волчица сидит
у костра.
Хотел отогнать –
не уходит
отсюда.
И смотрит –
как будто одна
мы семья.
Ну что мне
сказать:
«Убирайся,
паскуда?»
Нет! Больше
не буду
терзать её я.


Рецензии