Диша
с равното,
в сухото,
в тихото
житото.
Лудо шепти.
Късно е…
В късните нощни макове
никнат
червени
звезди.
Само по риза
нагазва в душата ти
живата нощна вода.
Призрачно- песенно- земно- любовно е.
В снопите – с дъх на жена...
Горе е пътят…
Утре поемам.
Нейде…
По своя си хал.
Но тук.
И сега.
С теб убивам Смъртта .
Със Любов
от един сеновал…
-------------
Диша
в равното,
в сухото,
в тихото
името.
Лудо шепти…
Късно е в нас.
(А с нощните макове
още живеят звезди…)
Само по думи
нагазва душата ти
сухата нощна следа.
( Есен от песните...
Стих за прощаване.
С образ и дъх на жена...)
трубадур
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110080704899
Свидетельство о публикации №110080704899
Рецензии