Ако любовница си на лъжата

От взиране съм явно ослепяла,
от чакане съм се превърнала във стон,
от който аз самата вече бягам.
Ако любовница си на лъжата,
не палиш огън, а гасиш слънца.

Ако дъждът не ме отмие
и вятърът не ме отвей от теб,
на онзи тъмен облак ще приличам,
през който не надничат небесата,
а аз без тях не мога да живея.

А този свят ще ме отпие,
като вълна следите ми ще скрие,
а исках, исках да съм песен,
от твойте устни и сърце изпята.
... Защо ли думите не ти подсказах.


ЛЮБОВНАЯ НЕИСКРЕННОСТЬ
Вольный перевод с болгарского
стиха Веселы Иосифовой

Глубоким взором всех ты ослепляла,
а нежность слова превращала в стон
тех, от кого ты к вечеру сбежала.
В игре любовной ты всё больше значишь
и не палишь огнём, а солнце гасишь.

Твой дождь не у меня лицо умоет,
твой лёгкий ветер не ко мне летит,
ты скроешь лик за облачной рекою.
И всё ж твой вызов близость уничтожит
того, кто без тебя прожить не может.

Однажды отпоют меня святые,
и, как накаты бесконечных волн,
ловить я буду те слова живые,
от сердца и от уст твоих – распятый…

не ты ль  мне эти думы подсказала …


Вольный перевод: Владислав Евсеев
http://www.stihi.ru/2010/08/29/6040