вечерна снимка

Има време за тръгване,
                мила.
Има –
         още е лято.
Още сме в юли – жадни,
                задъхани…
Още белее  вятър.
               
Още е пъстра
                сянката  есен
в нашия земен  залив.
И луната е кръглата малка жълтица –
сякаш от тежък наниз.
Още пясъкът  нощем рисува
твоите вълшебни
                пръсти.
Още си хубава.
                Млада.
                И влюбена.
Още съм стих  от съня ти…               
Още прескачат сенки на спомени
оградата над очите .
А до мене лежи
детелината,
с избелялото в снимка
                момиче...

Още си хубава-
                боса, без дрехи.
И светлее  солта
                по клепачите .
Още си хубава, вярвай ми!
 Вярвай…               
Още е  синкав здрача.

Само в сън като този
                обичаме …
Остани … в тази вечерна снимка!
Остани в този миг… да потичаме.
После...
       нека съм никой.