Бягащата по вълните

(посветено)


Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки,
които бавно идват срещу мен,
а аз съм бягащата по вълните -
да стигна първа искам там,
да те погаля с топла пяна,
със дъх на сол и на море,
и да потънеш във дълбоко синьото
на моите обичащи ръце.
От теб дори ще те открадна,
със всички женски хитрини,
а после ще ти подаря
небе, море и вятър,
красиво вплетени във мен.
Отдавна ли ме чакаш...
От цяла вечност съм до теб!
Ти само протегни ръце...
И ще усетиш как красиво,
страстно бягаш
по гребена на най-пенливата вълна.
По нея тичам срещу теб!


БЕГУЩИЕ ПО ВОЛНАМ
Вольный перевод
с болгарского стиха
Веселы Иосифовой

Наверное, сама сгубила ты
наивных чувств живую канитель,
играя остротою слов крутых,
летящих изо рта, как сотни стрел.

Так – я уже боюсь шагов твоих,
которые направлены ко мне,
но сдерживаю всё же в сердце крик,
спеша тебе навстречу по волне.

На солнце и на море помолюсь,
но тайну первой ночи сохраню…
ты погляди:
я искренно люблю
стремление волны навстречу дню…

Не думай, что слова мои хитры,
как тонкая любовная игра.
Я удаляюсь от такой игры,  –
пора осенней ритмики пришла.

Представь, что вечность – это до тебя…
а ты – иную вечность даришь мне.
Слова мои – как чайки пролетят,
когда ты будешь ластиться к волне…

Там, за волной –
мы встретимся с тобой…

Вольный перевод: Владислав Евсеев
http://www.stihi.ru/2010/09/04/6593