Когато пак нощта пристига,
градът заспива уморен,
звездите от небето мигат,
щастлива съм, че си до мен.
Ти ме спаси от самотата,
от тъжни мисли есента.
Какво бих дала за отплата
да спиш спокойно през нощта?
И всяка сутрин да се будиш
от топли слънчеви лъчи,
и булка нежна ранобудна
за нищо да не те гълчи...
Такава ще съм аз за тебе...
Та ти едничек си за мен...
Ти си ми нужен, като хлеба,
омесен в есенния ден...
10.07.2010 г.
Когато пак нощта пристига...
© Copyright: Римма Азати, 2010
Свидетельство о публикации №110071803224
Свидетельство о публикации №110071803224
Рецензии