ретро - стих

Бяхме жадни за звук,
                но от чиста река.
В тишината си бяла замаяни.
И потъвахме просто
в свободния текст
на поредната спряла
Промяна.

Бяхме млади,
                болнави и крехки цветя.
Отшумяваше прашен  живота .
Бяхме гладни за обич
                големи деца.
оковани във дни…до Голгота.

Наедряваха  зими . С промити лица.
Бързо свити.
В хартия от минало.
След вечерния вятър на една слепота.
По едно стръмно партийно било…
               

Бяхме жадни за звук
                и за песен деца.
Прецъфтяваха вечер поемите.
Отминавахме слаби, объркани
                там,
гдето сричаха  химн
Победените.

Отъняваха в сенки. И прашни земи
вън  летата  с езични камбани…
уморените  в нас  ,
                саморасли лица
на една непотребна Вяра.





П.С.

В прах от Сцената…
или по устните.
Между зъбите
скърцат
звуци .
Шум от нощни победи
на гвоздеи,
приковали греди.
                И чувства.
Празнично глуха – така бледорозова
гъмжи от желания
Залата.
Долу –
          следи от повърното
( гроздова ).
И се стича  по  памет
душата ми…
          
Горе скрибуца патетично безкрилие
от дежурните восъчни фигури.
(Лъскат с мастило и гланц
по мечтите ни.
И в кварталната кръчма позират…)

Всеки е с Някой ...
Щракват през ножици
отлепените дни
                от лентата.
А по кожата слизат
                на пластове
доноси
И  едрее Страхът .
                Под пердетата...