Със Дневника не се разделях.
Надниквах в него всеки ден.
Беди и радости споделях...
И той приятел бе за мен.
Понякога в студени нощи,
когато в къщи бях сама,
аз молих Дневника за помощ -
да прати нежност у дома.
Аз песни писах, но без ноти.
И тях ги чувах във съня.
Тез песни бяха за живота...
Те до сега във мен звънят.
Но моя Дневник го докосна
ръка незнайна, недобра.
Тя драсна в него думи грозни
и се подписа:"Твоя враг".
Аз сериозно се замислих:
нима аз имам врагове?...
Добре че Дневника не скъсах?
Та той отново ме зове....
02.06.2010 г.
Съдбата на Дневника
© Copyright: Римма Азати, 2010
Свидетельство о публикации №110071204462
Свидетельство о публикации №110071204462
Рецензии