Колко празни надежди.
И мигове.
Колко есени крия сега.
Неизменно от днес приближава
в мен
побелялата вярна луна.
Ще забравя прастарите истини
на изтекли безгрижни реки.
С тях ще стрелям от упор
в лицето си –
ще убивам самотните дни.
Колко празни гнезда по небето
на отдавна умрели звезди…
В светлината им бавно угасваме –
без преструвка, без поза. И вик...
Колко празни ръце помежду ни.
Колко обич изгубих сега…
Неусетно
от днес приближавам
Долината на тихия сняг...
рожден ден
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110070605417
Свидетельство о публикации №110070605417
Рецензии