…И когато поспре тишината
в моята празна неделна вена.
Сред стените с отминало време.
А денят с рязко щракване свърши.
И заключи остатъка думи
в непотребния слънчев пясък
от брега запустял на чувствата…
И когато засипе вятърът
изтънелите диги на залеза.
С нощен мрак…отлежал. И безпаметен.
И когато свали любовта ми
своята зимна студена риза…
Аз за теб ще измоля
от лятото
късче синьо, дъга…
сянка близка.
…Този миг, в който скрих до сърцето си
самотата на нощния пристан.
юли
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110070402877
Свидетельство о публикации №110070402877
Рецензии