Цяла нощ ще мълчиш,
ти – крадецът у мен.
Ще си мислиш,че нищо не зная.
А в клепсидрата,
с дъно от чужда душа,
ще изтича дъхът ми.
До края…
Тъй дълбоко си криел
изградения храм.
И стените, зазидали птици.
И гласът ми. И сенките,
спрели нощта.
Недокоснали чужди зеници…
Цяла нощ…Ще мълчиш,
ти – крадецът на време.
В мен потърсил
съсъд да прелееш
друга тъмна вода…
заблудена вселена.
Или – празни неделни копнежи.
А на утрото – в кръг…
( или пръст от следа)
с твоето име
ще си отида.
В него пазех от капките
(и старостта)
своята глинена нощна клепсидра…
монолог
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110060903468
Свидетельство о публикации №110060903468
Рецензии