Страстта ни е поезия

Разграбващо изпиват се телата ни в страстта си,
забравили студа навън и снежния килим.
Изгарящо и устните ни сливат се с дъха си,
с любовните си стонове и двамата летим.

Прегръдка, нова ласка и отново аз съм в тебе!
Приемаш ме с усмихнат стон и галещи очи.
Чаршафът, бял досадник, е направо непотребен,
изхвърлен от леглото, той завижда и пищи.

А ние се отдаваме в поредна нова поза,
сърцата ще изскочат в своя ритъм полудял!
Страстта ни е Поезия! Снегът отвън е проза,
от срам той би стопил се ако беше ни видял.

Отново и отново ме желаеш и ме имаш,
влудяват ме искрите в твойте влюбени очи!
С целувките горещи пак желания откриваш,
а после се отдаваш на най-смелите мечти!

А времето летящо е, за него днес нехаем
и сутрешно кафе ще пием в 10 вечерта…
Море от бурна нежност сме! Неистово желаем
душите да  притихнат, потопени във нега!


Рецензии
Илко здравей!
Рад знакомству с тобой на стихире. Как ты понял, я перевожу болгарских поэтов. Болгарского литературного не знаю. Мой болгарский это язык
1829 года. Да и тот с лексическим багажом пятилетнего ребёнка. Если ты не против я бы перевёл твои стихи. Для того чтоб они отвечали всем требованиям неплохо иметь подстрочник и проставленные ударения.
Твори брат.

Доктор Эф   16.01.2013 10:31     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.