Двама влюбени, които мълчат

Двама влюбени,които мълчат

                “Няма нищо по- интересно от разговора
                между двама влюбени които мълчат.”
                А.Турние
 Влезоха двамата в кафенето.
Огледаха се,
усмихнаха се взаимно
и седнаха на “тяхната” масичка.
Мълчеливо си поръчаха  кафе.
Той с нежна усмивка я гледаше.
Гледаше красивите и кафяви очи,
а как му се искаше да погали
буйните кестеняви коси.
Господи!Колко е хубава,
шепнеше вътрешният му глас.
Господи!Ти ли я изпрати при мен
и така щедро бях надарен
 с нейната безмерна доброта,
нежност,радост и любов,
- с най- голямото щастие в света
-ЛЮБОВТА?
Тя го гледаше омаяна!
Ах,какви чудни  очи,
сключени черни вежди,
стройно атлетическо тяло,
топли нежни ръце
и толко голямо,
нежно,
любящо сърдце!
Господи!Колко е хубав!
Той и подаде топлите си длани,
тя мушна бялите си юмручета в тях.
Мигове-до сега не изживяни
и  надежда за любов,за обич и успех.
Как искаше да и каже още много неща,
но не посмя да наруши тишината.
Тя го гледаше влюбено,нежно,
а вътре в нея трептеше от радост душата.
Дълго още”говориха” двамата
с усмивки,с мимики,със очи.
Верно е!
Красота е да видиш
Двама влюбени
Как  когато говорят
МЪЛЧАТ!