На полотне моих исканий

Щербится край
у чашки старой,
но дома рай
с твоей гитарой.
Я молода
покуда песни
про «навсегда»
и взгляд все лестней
мне подает
вниманья знаки.
Иду вперед
и портулаки
цветут назло
осенней хляби.
С тобой - тепло.
Молчите, ряби
на полотне
моих исканий.
Да будет вне -
боль расставаний…
Мелькали дни,
тянулись ночи.
Мы - не одни.
Не плачьте очи!
Идут дожди
небесной карой,
все пережди
с моей гитарой.

19.05.2010

На платното на моите търсения

Начупена по края
е чашата стара,
но у дома е рай
с твоята китара.
Млада съм аз
колкото песента
за "завинаги"
и погледът ми подава
знаци за внимание
по стъпалата.
Напред вървя
и детелината
цъфти обратно
на бездната есенна.
С теб - е топло.
Мълчете, вълни
на платното
на моите търсения.
Дано си отиде -
болката от разделяния...
Избледнели дни,
простряли се нощи.
Ние - не сме сами.
Не плачете очи!
Дъждове валят
небесна карма,
всичко ще преживея
с моята китара.

Мария Магдалена Костадинова   19.05.2010 18:19