Ты, поэт, не одинок

Соловей нежно в мае выводит форшлаги.
Ты писал мне признанье в любви на бумаге
и, читая его, я пила наслажденье.
Благодарна тебе за хмельное мгновенье.

Крик пронзительный души и шепот строк...
Ты, поэт, не одинок. Не одинок!

Это вишен проникший в меня аромат.
Путь проселочный тонок… бреду наугад.
Напишу я тебе продолженье в ответ...
Не известно, полюбишь меня или нет…

Ты, поэт, не одинок. Не одинок.
Крик пронзительный души! И шепот строк…

12.05.2010

Ти, поете, не си сам

Славеят нежно през май запява в хармония.
Написал си ми, в писмо любовно признание
и, четейки го, отпих глътка наслаждение.
Благодарна съм ти, за този миг опиянение.

Пронизващ вик на душата и шепот на стих...
Ти, поете, не си сам. Не си сам!

Този вишнев проникващ във мен аромат.
Път през полето тесен...напосоки вървя.
Ще ти напиша моя отговор в продължение...
Ще ме обикнеш ли, или не...неизвестно е.

Ти, поете, не си сам. Не си сам.
Пронизващ вик на душата и шепот на стих...

Мария Магдалена Костадинова   12.05.2010 13:18