Не търси в самотата си чувствата,
там не растат теменуги напролет.
Хвърчилата остават непуснати
и отляво се спуска единствено горест.
Отвори само рано сутрин прозореца,
повдигни овехтялата му завеса.
Зората отвън пише друга история,
а в очите на птиците вече е весело.
Постой и вдъхни аромата на въздуха,
през нощта случва се трудното дишане.
Забрави, че луната била е прегърбена
и си повтарял само едно двуестишие.
Отвори сетивата си, днес има слънце,
вечерта се изплака като черна вдовица.
Отсреща някой посял е скътано зрънце –
надежда изгряла в дъжд се облича.
Не търси в самотата си чувствата,
навънка животът в стрък се разлиства.
Топлината ръцете си не напуска
само във случай, когато много е искана.
Да поискаш
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110042209224
Свидетельство о публикации №110042209224
Рецензии
отвори си рано сутрин прозореца, слънчице да те погрее...
навън животът в стрък се разлиства...
а ти си прекрасна жена и поетеса...отново великолепен стих,
мила Ани...невероятно красиво и проникновено...
прегръщам те, с обич.
Мария Магдалена Костадинова 23.04.2010 17:25 • Заявить о нарушении
навън животът в стрък се разлиства...
а ти си прекрасна жена и поетеса...отново великолепен стих,
мила Ани...невероятно красиво и проникновено...
прегръщам те, с обич.
Мария Магдалена Костадинова 23.04.2010 17:25 • Заявить о нарушении