Прилетай чёрным вороном

Прилетай за мной чёрным мудрым вороном,
Унеси к себе в дали  сине-синие,
За поля-леса, схорони от ворогов
За острогами, крепостями сизыми.
Заслони крылом от печалей-горестей,
Отогрей меня, пташечку озябшую,
Теплотой своей. У меня нет корысти,
Лишь любовь несу, как звезду упавшую.
Напои вином в светлой тёплой горенке,
Разорви по швам платье чисто-белое,
Обернусь тебе нежной тихой горлинкой
И прижмусь к груди, ворковать несмелая.
Укради моё сердце заплутавшее,
На колени я прикорну головушкой,
Обними быстрей, защити уставшую,
Одари с утра трелью от соловушки.
Прилетай ко мне сильным чёрным вороном,
Забери скорей в край тайги серебряной,
Замерла душа, как струна оборвана,
На распутье чувств заждалась растерянно...




Перевод на болгарский язык Мария Магдалена Костандинова
http://stihi.ru/avtor/mariniki
Прилети като черен гарван...

Прилети до мен като мъдър, черен гарван,
отнеси ме със себе си в далечините сини
през поля и гори, запази ме от врагове,
през укрепления и крепости тъмни.
Защити ме с крилата си от печал и горест,
стопли мен, птичката от измръзване
с топлината си, да няма в мен корист,
само любов да нося, като падаща звезда.
Напой ме с вино в светла, топла малка стая,
скъсай по шевовете роклята ми чиста - бяла,
ще се превърна в нежна тиха гургулица
на гърдите ти ще се прислоня, гукайки срамежливо.
Открадни сърцето ми загубило пътя си,
на коленете ти ще преклоня главица,
прегърни ме по-бързо, защити уморената,
песни ми подари, сякаш славейче пее.
Прилети към мен, като черен силен гарван,
отведи ме по-бързо в края на тайгата сребърна,
замря душата ми, като скъсана струна,
на кръстопътя на чувствата чакам безпомощна...