Сред някоя неделна вечер
ще хлътна в твоите очи –
хлапак от крайните квартали.
Ловец на пролетни мечти.
Като дете, забравил пътя
до стръмния ти нощен бряг,
ще си остана. В твоето утро.
Оттатък сън.
И самота…
p.s.
Виж на масата как побелява
като мъничка пряспа кокичето.
Знам ,че утре ще бъдеш далече
мое нощно неделно момиче.
И в домът ми,от сънища плетен,
ще потънат лицата на думите.
Ала ти не поглеждай обратно.
Там са дните ми – сиви безлуния.
Сякаш спрели в душата влакове –
без посока.
Без край. И начало…
Ала ти не поглеждай нататък.
Вкочанените пръсти на времето
могат в мен да те върнат.
През вятъра.
И в среднощната сянка от лятото
да те срещна.
Като разпятие…
епизод
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110041307076
Свидетельство о публикации №110041307076
Рецензии