Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.
Някой от втория ред тихо заплаква,
а наоколо всички неспирно се смеят.
В цилиндъра гълъбът полет очаква.
Две звезди на ревера на клоуна греят.
Навярно в антракта били са сълзите,
които с дланта си скришом е бърсал.
От втория ред някой видял е следите,
парчета събрал и горчиво ги свързал.
Прожекторът гали две руси къдрици,
светлината му тънка станала залез.
Няма думи. Протегнати бели ръчици
невидимо само очите на клоуна галят.
Декорът крие три малки вълшебства,
ключът е ръждясал и вече забравен.
Последният фокус всичко измества –
плачът във смеха ще остане сподавен.
Тази сцена отново тъгата повтаря...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
На втория ред някой надежда оставя.
Литва гълъб. Финал. И после завеса.
Оставена надежда
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110040106099
Свидетельство о публикации №110040106099
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.