Бяло е

Бели са моите спомени...
с бели мисли и бели следи.
Бели калдъръмени сънища
ме отвеждат към бяло лице.
Тихо е!
През април - тишината е нож...
Бели цветя все ме галят,
вместо ръката на мъж.
И си късам от тях всяка вечер,
но повяхват по ранни зори.
През април, земята ми трябва
да бъде най-пъстра,
а е бяло...
        до ужас...
                до скръб.
В белотата, ледени вълци вият -
гонят сенки на мълнии...


Рецензии
Наконец-то перевел новое Ваше стихо... посмотрите, что получилось...
и дайте, пожалуйста, ответ...
С весенним приветом.
Влад.

Владислав Евсеев   13.03.2011 09:29     Заявить о нарушении