…И, ако вече си родена,
ела…и потъни в дъжда ми.
На капките в сребристата игривост.
В невидимата сянка от реката.
В забравените дни, търкулнати
след топлината на телата ни…
В стопилото снега безумие
на пролетния в мене вятър…
И,
ако още в мен те има…
Върху овала на стъклото
една осъмнала стена
отвъд неказаното ”сбогом”.
Отвъд самотните дървета
с напуснати гнезда от слово.
Където времето се стича
в стрехите с есенната охра.
В отминалия път. За двама…
Сред сенките ни , наедрели
в заключените зимни думи…
ела.
И прекоси стиха ми…
стъклопис
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110033006390
Свидетельство о публикации №110033006390
Рецензии
чудно хубаво, Пламен...великолепен стих.
Мария Магдалена Костадинова 06.04.2010 14:40 • Заявить о нарушении
Мария Магдалена Костадинова 06.04.2010 14:40 • Заявить о нарушении