Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е,
да не погледам как денят във залелеза преваля
и всеки златокос момент на времето
как кротко слънчевата светлина изпраща.
Не говори. До тук са думите посеяни.
Погледай. Тишината кълновете им поклаща.
Прочети какво ти казват устните,
когато думичка не могат да промълвят
и в небосклона всичките звезди разпръснати
страхуват се. Не чуеш ли и ще посърнат.
Послушай. В тишината свети музика.
Опънала е до последно всичките си струни
и ако се слееш с нежността на ритъма,
красотата и самичка в тебе ще потъне.
Не говори. Светът се е събрал в очите ми.
Протегнеш ли ръка, ще можеш да го вземеш.
Усещаш ли как тишината напоила е косите ми.
Там крие се мигът, превърнал се в безвремие.
Миг безвремие
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110033003900
Свидетельство о публикации №110033003900
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.