Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан,
до който цял живот се мъча да плувам,
дето в него няма кристали и пръстени,
но заспя ли, толкова цветен все го сънувам.
И не знам дали не си най-тихата гара,
по пейките скрила неказани думи
или прошумелият в мрака китарено
звън, който избира пътища стръмни.
И не знам дали не си моя страх...
Страх, с който в лятото се прощавам.
Не, не мисля за теб като грях.
Знам как в очите ти мълком оставам.
Чакам те...Навярно от път съм ранена.
Но когато усетя твоите мъжки ръце,
всичко наоколо толкова жадно се сменя.
Несменено остава само твойто лице.
Усещане
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110032806329
Свидетельство о публикации №110032806329
Рецензии
усещане за великолепие...стих изпълнен с красиви
чувства и думи...поличбено чувствено,
китарено мелодично стихотворение.
с обич, прекрасна.
Мария Магдалена Костадинова 30.03.2010 17:04 • Заявить о нарушении
чувства и думи...поличбено чувствено,
китарено мелодично стихотворение.
с обич, прекрасна.
Мария Магдалена Костадинова 30.03.2010 17:04 • Заявить о нарушении