на Гери
Да ти припомня, че обичаше, дойдох.
Къде си скрила белите си листи?
Порови се в в тях за шепота любов,
за трепета на галещите пръсти.
Не си изгубена във чернобялото.
Лицата не изгниват в този цвят.
Пейката въздиша, помни рамото,
сгушено в очи, да не почувства хлад.
И пътят, рано е да бъде листопаден.
Листата вятърът ще ги раздуха.
Той не винаги студен е, безпощаден,
понякога намира вярната пролука.
А клоните, те все ще са надвесени,
да те запазят от дъжда се сплитат.
След всички пролети пристигат есени,
а лятото сезон е, в който си обичала.
Да ти припомня, че обичаше, дойдох
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110031809020
Свидетельство о публикации №110031809020
Рецензии
прекрасно стихотворение, мила Ани...докосна душата ми,
сякаш е писано за мен...ти си прекрасница, затова
те обичам...и сърдечно те прегръщам.
Мария Магдалена Костадинова 19.03.2010 17:15 • Заявить о нарушении
сякаш е писано за мен...ти си прекрасница, затова
те обичам...и сърдечно те прегръщам.
Мария Магдалена Костадинова 19.03.2010 17:15 • Заявить о нарушении