Накрая на ръката ти,
където свършва зимата
и дневните рисунки се размиват,
потъва вечерта.
Върбата в мен заспива.
А пътят си съблича ризата…
Накрая на съня,
където спира времето.
(Или реката е от минало.)
Копнее любовта. За нови ветрове.
А младата вода – за извори…
Вали като в рисунка
от ранния Моне.
Очите на бездомник те оглеждат.
Неделята е чаша
горчиво каберне,
останало от делничната нежност…
накрая...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110031606656
Свидетельство о публикации №110031606656
Рецензии
невероятно хубаво...прекрасна поезия...
с възхищение, Пламен...
Мария Магдалена Костадинова 17.03.2010 18:28 • Заявить о нарушении
с възхищение, Пламен...
Мария Магдалена Костадинова 17.03.2010 18:28 • Заявить о нарушении