Усмихни се
а слънцето играе с моя палав кичур,
усмихни се само, нищичко не питай,
остави смехът във въздуха да тича.
Тогава ти ще видиш през прозореца,
как струпало се е най-синьото небе
и някак бистър ще е взорът ти,
във тебе ще се появи забравено дете.
Очите ти в очите ми ще са щастливи,
прегърнали два снопа слънчеви лъчи,
а утрото едно желание прикрило,
ще го подканя нежно - нека полети.
И сигурна съм, то със вятър ще се слее,
за да се шмугне после през комина,
като мечта във нас ще се посее –
мечта и гола, устремена, и невинна.
Когато сънено разтърквам си очите,
а слънцето играе с моя палав кичур,
усмихни се - виж във мен момичето,
което в тебе припознало е момчето.
Свидетельство о публикации №110031501993
с прекрасната ти поезия започва денят,
светъл и лъчезарен като момичето в теб.
прегръщам те с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 15.03.2010 09:39 Заявить о нарушении