Гълъби – домът им е перваза.
Седнал смях на детската ми улица.
Струпан по стъклото залез
и продължава още да се случва.
Старецът с най-детските зеници,
скрил в палтото си една усмивка.
Ласката на дъхава черница.
Пролет - от съседен двор поникнала.
Щедрост в клоните на крушата.
Младата вода и старият геран.
Пейка – досами звездите сгушена.
Чардак със цветове застлан.
Аромат на бабина къделя.
В стана втъкнати надежди.
И свещта, запалена в Неделя.
Спомени, узряли от проглеждане.
Далечен воят на каруцата.
Лунна светлина във черен път.
На дядо жива в мен заръката:
В небето стъпвай. Носиш кръст.
Заръката
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110030508350
Свидетельство о публикации №110030508350
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.