по Владимир Стоянов
Може би си в тази част на мрака…
Нощем от окото му пресяваш
още пясъка ронлив на думите,
хвърлени по нечий земен вятър.
И в следите им умираш…
Или прероден за път си бягал
след глухарчетата вяра.
Може да си бил и памет.
Спомен в дъното на чуждо тяло.
Отлежала медена монета,
скрита от лицето на водата.
Може би и в тебе слепотата
е изпращала
в порасналото детство
полското плашило
да прогони
ситите врабци. До есен.
После, като с чуждо ято,
вечерта в очите спуснал,
си разплитал и съдбата
на един лиричен възел…
стъклопис
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110030506337
Свидетельство о публикации №110030506337
Рецензии