Сегодня снова не засну

Остынет ароматный чай.
Уж ты, родная, не серчай,
что сны тревожные – обузой.
Не зря тебя назвали Музой.
Остынет ароматный чай…
Сегодня снова не засну.
Зачем в ночную тишину
раздумья чувственною скрипкой
зовут? Воспоминанье зыбко,
сегодня снова не засну…
Сломав неверия редут
прощаньем снежной королевы,
рапсодией к тебе придут
чуть слышные весны напевы.
Сломав неверия редут…
Как без меня, любимый, жил?
Событий вязких донный ил
не путал стебли белых лилий -
скрещенье наших судеб линий.
Как без меня, любимый, жил?!
Как я без музыки жила?
И вот теперь колокола
ворвались перезвоном в душу.
Болезненный застой нарушу.
Как я без музыки жила?...
Без музыки твоей любви…

5.03.2010

Ще истине ароматният чай.
А ти, не се сърди, скъпа,
че сънищата тревожни са бреме.
Нищо чудно, че Муза е твоето име.
Ще истине ароматният чай ...
Днес отново няма да заспя.
Защо в тишината на нощта
като цигулка чувствена звучат
съмнения? Спомени неясни,
днес отново няма да спя...
и ще заличи неверието
раздялата със Снежната кралица
като рапсодия ще дойдат при теб
на пролетта тихите песнопения.
Ще заличат неверието...
Как без мен, любими, си живял?
Затънал в калта на събитията,
не сбъркал стъблата на белите лилии --
на съдбата ни слетите линии.
Как без мен, любими, си живял?
Как аз без музика съм живяла?
И ето, втурват се камбаните сега
със силен звън в душата ми.
Застоя болезнен ще наруша.
Как съм могла без музика да живея?...
Без музиката на любовта...


Мария Магдалена Костадинова