Нарисувай миг

Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица,
без да  питаш,  скоро ли
ще я видиш някъде политнала.
Нарисувай първо синьото небе
и криле от устрем нарисувай.
Очертай жена с очите на дете,
очи, които никога не са тъгували.
И морето с четка оцвети –
бурно, тихо и дълбоко.
Във ръцете спрели се мечти,
начертай със жълто
техните посоки.
Стъпките вечерни нарисувай,
стъпки, пълни с топлина.
Огъня в домашната камина
и пред нея силуета на жена.
И луна в прозореца рисувай,
после светлосянката на устните.
Затвори очи,
представи си докато сънуваш
тишината на преплетените пръсти.
В утрото рисувай слънчев лъч,
който се събужда късно
и играе в нечии коси,
начертай усмивка
с твоя смях разпръснат.
Стаята, която гледа
стихнала и знае да мълчи.
Шепота прокраднал се
отнякъде неведомо,
в думите му ти поспри.

Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица.
Нарисувай миг
и после, ако можеш си върви...