Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни,
загребали парченца от душата ми,
а вятърът, с въздишка пак издува
красиви спомени под тънката ми риза.
И пламват есенни копнежи,
и ето - влакът своя ход забавя.
От позлатените кубета на съдбата
се носи песента ми недопята –
последни клади пали ми животът.
Последни клади
© Copyright: Весела Йосифова, 2010
Свидетельство о публикации №110022800742
Свидетельство о публикации №110022800742
Рецензии