Някога ли беше…или днес.
В сън . Или от път
потъна в мене.
Пролетта след твоето лице
беше ли разлистила гоблени.
Имах ли те…или сняг
вън остана. С ивицата вятър.
В дъх ли бе живяла…
все отвъд
празното неделно огледало.
Този мрак ли ни скова…Не знам
пътят ли напразно бе преминал.
Раздели ни хорската тъма.
И от прага върна чуждо име.
Митове са всички небеса.
С всички Атлантиди потопени.
Знам,че в пролетната синева
двама са достатъчни. За време…
пролетно стихотворение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110022703004
Свидетельство о публикации №110022703004
Рецензии