Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга
във средата им несъвършена,
после бели гълъби – два
гледаха в нея смутено.
Някакво време мина край тях,
сякаш влак релси разлюби
и отекна далче някъде смях,
смях, който отмина учуден.
Голи, голи са жиците...
Сиви. Контраст със снега.
А пътеките сливат се всичките
в бяла, кристална сълза.
Бяла сълза
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110021806074
Свидетельство о публикации №110021806074
Рецензии
прекрасна си...вълшебство си сътвотворила...
мила Ани...толкова нежно и красиво...
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 18.02.2010 17:45 • Заявить о нарушении
мила Ани...толкова нежно и красиво...
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 18.02.2010 17:45 • Заявить о нарушении