Отиват си неусетно бавно минутите,
изтичат през пръсти, сякаш са пясък.
От живота отлитат още по-скъпите.
Да ги държа при мен бих искала всякак.
Поглеждам назад и честичко виждам
детето, прегърнало цветни боички.
Не плача, само тихичко се усмихвам.
Не сълзи, светът ми в очите притичва.
Редуват се там калдъръмени улици
със шума, заживял в градския екот.
Редуват се светлите ми безсъници
с неуталожените в леглото ми меко.
Детето с мъдреца във мене все спорят.
Аз пък броя крачките в стари пътеки
и мълча. Точно тогава не ми се говори.
Слушам ги. Нека си спорят те – нека!
Ще пълня в стомна вода от чешмата,
като някога, от чистото да отпия,
после ще седна с дядо си под асмата,
усмивката бабина в джоба ще скрия.
Ще съм детето по-щастливо отвсякога,
нарисувало вече малката си картина,
а мъдрецът във мене ще шепне - Понякога
добре е от детството да не заминеш.
Светът ми в очите притичва
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110021405291
Свидетельство о публикации №110021405291
Рецензии
едно от най-красивите ти стихотворения...
класна поезия...радвам ти се от сърце, мила Ани.
невероятна поетеса си...прекрасна.
Мария Магдалена Костадинова 15.02.2010 13:35 • Заявить о нарушении
класна поезия...радвам ти се от сърце, мила Ани.
невероятна поетеса си...прекрасна.
Мария Магдалена Костадинова 15.02.2010 13:35 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.