картини от една репетиция

Преболявам нощта…
С топка вятър в ъглите
и преспа от утрото.
Някой друг е сега
твое минало…В тебе сънуван.
Тази зима е спрял
от следите, в снега незатрупани.
И навярно копнее
да събуди у тебе
другата…
Някой в теб е рисувал
нощта. С подранили в стъклата кокичета.
Някой друг…с теб преминал света.
Или тебе безумно обичал.

Просветлява нощта,
скрила вятър по ъглите.
В тази зима, живяла у мен,
в прежълтели отдавна хълмове…
Затвори сетивата за днес.
Не излизай…шумно е.
И не вмъквай в гласа ми
копнеж. От неделни безумия…

…Някой друг…Не сега.
Не разказвай на никой последен.
Този свят е рогат –
всяка дума от теб
реже вени.
Но те моля все пак –
не опитвай да носиш по устните
като лак тази бледа кора
от преминала чувственост…

Прекалено е някак…не знам.
Нагласи си отново зениците.
По тоналност. И гама. Без срам…
Погледни ме цинично.
Аз съм куклата в теб - без лице
и без име в гласа на актьорите.
(Просто случвах се там,
накъдето ми беше отворено…)
Нагласи ги отново…Сега!
По клавиши и пръсти.
После…как ще живея сам.
След неделната лудост…