Простих на всичките си врагове
и на тези, дето ще ме наранят.
Направих си от стръмно брегове.
Плачех, започнеха ли да крещят.
Във тъмното запалвах свещи.
И не в олтар, в очите ми горяха,
а мислите ми празни свещници
с горещото опарваха ръката ми.
Измислях си любови в самотата
и пътища, в които сляпо вярвах.
Прегръщах се безумно със тъгата
и я обичах, и сълзите и ограбвах.
Изоравах в сънищата си бразди,
да приличат пролетно на ниви.
Когато почваше във мене да боли,
рисувах по сърцето трудни линии.
Наричах ги на минало от спомени,
а после ги изгарях в тишината.
Шептях без глас - Прогоних ги!
А чувах кикота им зад вратата.
Простих на всичките си врагове
На себе си кога ще мога да простя?
Пронижат ли ме всички ветрове,
ще измисля храм, спокойно да заспя.
Ще измисля храм
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110020603623
Свидетельство о публикации №110020603623
Рецензии
Ани Замечательно.
***
Пусть в темноте горит свеча.
Её я ближе к алтарю поставлю.
Глаза мои от радости кричат,
И от огня весь воск расплавлен.
***
Счастья, удачи и радости.
Ковалёв Александр Павлович 07.02.2010 10:06 • Заявить о нарушении
***
Пусть в темноте горит свеча.
Её я ближе к алтарю поставлю.
Глаза мои от радости кричат,
И от огня весь воск расплавлен.
***
Счастья, удачи и радости.
Ковалёв Александр Павлович 07.02.2010 10:06 • Заявить о нарушении